ДепартаментПолитически науки

Актуално

14269864-10208558058883075-750614341-n_678x410_crop_478b24840a student_678x410_crop_478b24840a 14281360-10208558058803073-1211184276-n_678x410_crop_478b24840a
08.09.2016 09:00

Студентът на НБУ, който надскочи всички очаквания

Мирела Демирева завоюва сребърен медал на олимпиадата в Рио

Изминаха повече от две седмици след официалната церемония по закриване на олимпийските игри в Рио де Жанейро, но еуфорията след тях не стихва, а ескалира след осмисляне на постигнатото. Сякаш градът не успя да побере цялата емоция и тя се разля по света без да признава национални граници и междукултурни различия. Запленените от красотата на спорта и днес продължават да обсъждат постиженията на тазгодишните герои и да се възхищават на борбения им дух, който ги отведе до върха. На почетната стълбица застана и Мирела Демирева, студент в НБУ, департамент „Политически науки“, която успя да надскочи всички очаквания и се прибра у дома със сребърен медал. Невероятното й постижение несъмнено ще остане в историята не само на България, но и на света, който продължава да ликува и да я приветства след запомнящия се скок във висините, който тя сътвори.

197 см. е височината, която Мирела успя да преодолее в Рио. Поредното препятствие на пътя, което не спря подема й, а сякаш му даде допълнителен тласък и го превърна в полет. Разказва, че е свикнала да се бори, защото от малка си поставя високи цели, постигането на които й носи удовлетворение, но и засилен стремеж към развитие. На пистата забравя за страха от неизвестното. С лекота открива вдъхновение в ежедневната си дейност, без да го търси, оглеждайки се в света около себе си – загадъчен и пълен с нови усещания, към които устремът й я води.

Следването си в департамент „Политически науки“ определя като поредното предизвикателство, което допринася за мотивацията и вярата й в успеха. Казва, че обучението в НБУ й помага да вникне по-дълбоко в заобикалящия я свят, изграден на основите на комуникацията. Така се научава да разбира самата себе си, но и останалите. Възхищението й към адаптивността на човека и справянето му с различни видове кризисни ситуации я насочва към хуманитарните науки. Уверена е, че те не само че не пречат на спорта, но и улесняват процеса на общуване като задълбочават връзката между състезател и треньор, а с това подпомагат развитието на таланта. С избора си тя подкрепя теорията, че спортът не е самостоятелна дейност, откъсната от света, а се намира в непрекъснато взаимодействие със социалната среда. Взаимодействие, което за мнозина остава неразгадано и невидимо с години. Но Мирела го открива в НБУ, където я отвеждат разностранните й интереси. Израснала по стадионите, но с афинитет към науката, провокиран от безкрайното й любопитство, тя избира да не ограничава себе си. Открива, че способностите си в научната сфера може да развива в НБУ без да се налага да се отказва от мечтите си, свързани със спорта. Спокойна е за бъдещето си заради възможността, която Университетът й предоставя – правото на избор между различни приоритети, я изгражда като самостоятелна личност със стабилно чувство за отговорност. Отговорност, която умело пренася на пистата.

За полета във висините, за симбиозата между наука и спорт, за дълбинната връзка между политиката и леката атлетика и за високите цели, които сама си поставя, разказва Мирела Демирева:

 

  • Родена си в семейство на лекоатлети. Неизбежен избор ли се оказа твоят път?

Може и така да се каже, тъй като израснах по стадионите. Но обикнах атлетиката не поради липсата на друга среда, защото родителите ми се стараеха да не ме ограничават само с нея, а защото можех да я опозная и разбера. Когато за първи път опитах скок на височина, връщане назад нямаше. Тогава вече се появи и емоцията.

 

  • Наследствена черта ли е стремежът към постижения и развитие?

Смятам, че всеки притежава в себе си този стремеж, проявен или не. Майка ми е била изключително трудолюбива и целеустремена, докато баща ми, голям талант, но и голям непукист. Сила на този стремеж при мен придава по-скоро любопитството, какво бих постигнала и как, какво чувство ще ми донесе.

 

 

  • Откъде черпиш вдъхновение и мотивация?

Много обичам да скачам и това ми стига. Предполагам усещането е подобно на това, когато творбата провокира, носи смисъл и свобода на твореца. Мога да намеря вдъхновение във всяко едно нещо от всекидневието си.

 

 

  • Колко високо всъщност се намират 197 см.? 

Зависи откъде е погледнато. Тази година за мен 197 бяха връх, личен рекорд подобрен след 4 години застой, сребърен медал на Европейско първенство и сребърен медал на Олимпийски игри. Догодина се надявам 197 см. да е базисна височина.

Предполагам за обикновения човек, всекидневните лишения, усилени тренировки, физически болки и терзанията покрай неосъществените цели биха се сторили мъчение. Но на  фона на емоциите, които скокът ми носи, цената е незначителна. Най-трудно се справям не с всекидневните режими, а с това, че близките ми хора са далеч.

 

  • Какво е усещането да си сред най-добрите в света?

Трудно ми е да преценя, има известен сблъсък между вътрешната и външна среда. От една страна всички и всичко около теб се променят, от друга когато цяла година се събуждаш, тренираш и заспиваш с мисълта, че си олимпийски медалист, успехите се приемат някак естествено.

 

  • Какво е правилното съотношение между изкуство, сила, мъжество и красота при леката атлетика и как успяваш да постигнеш баланс между тях?

Правилно съотношение няма. Атлетиката е индивидуален спорт, който до голяма степен гарантира безпристрастно съревнование. Може би разнообразието, което тя предлага я прави един от най-красивите и вълнуващи спортове. Малко са спортовете, в които може да видиш как спортист от малка държава побеждава представител на „великите сили“.

Много спортисти залагат само на някой от параметрите. Изкуството аз търся в емоцията, силата в непоколебимостта, мъжеството в уважението към противника и височината и красотата в чистотата на движенията. Предполагам тепърва ще търся  най- правилното за мен съотношение. Знам, че когато скокът се възприема като изключително лесен за аудиторията и носи чувство на лекота, тогава е перфектен.

 

  • Стана ясно, че ти си човек на обещанията. Пред кого ги правиш първо – пред себе си или пред някой друг?

В годините се научих да говоря със себе си. Според мен, в дългосрочна перспектива грешка на много спортисти е, че очакват да бъдат обгрижвани отвън. Винаги аз съм тази, която очаква най-доброто от себе си. Когато взимаш категорично сам пред себе си решения,  външната среда трудно може да ти повлияе.

 

  • Какъв човек е Мирела извън пистата?

Какъвто и на пистата. Винаги правя нещата така, както сметна за правилно. Действам според ситуацията, така че мога да бъда много различна. Субективно е разбира се, но опитвам да съм достойна, за себе си, за другите, за високия скок, така че когато си легна вечер да заспя спокойно.

 

  • Как политическите науки са си спечелили място в живота на един лекоатлет?

Майка ми винаги е настоявала, че не трябва да съм само лекоатлет, задължително трябва да уча. На първо време завърших езикова гимназия. Малко руски, малко италиански, като паралелно ходех и на уроци по английски. Впечатление ми правеха особените за езиците изрази. Така започна задаването на въпроси. Впоследствие ме заинтригуваха начините на общуване и взаимодействие в различни групи. Организирането на тези групи в обществото. И така, как действат структурите на управление и как реагират на трусове. Политическите системи и инструментите на управление на цените и ползите. Политическото убеждаване. Източниците за демократизиране на политически процес…

 

  • Как успяваш да съчетаваш политика и спорт? Приличат ли си по нещо те?

Политиката присъства навсякъде. Спортът едновременно се утвърждава и отрича сам себе си чрез нея, извиква я, но и я провокира. Както в политиката, така и в спорта, можеш да влезнеш по различни причини, идеалистични, или с цел концентрация и разпределение на ползи. Спортът също оперира с институции, създава нива и категории. Но за разлика от политиката умее да събаря граници и да обединява. И в двете, макар и в различно съотношение, присъстват конкуренция и морал. Спортистите, например, както политиците, трябва да вземат решение до каква степен целта оправдава средствата.

Мостът между двете за мен е любопитството. В Рио например, може би най- впечатляващи бяха доброволците и принципите на съжителство в олимпийското село. Да бъда част от тази социална утопия беше невероятно.

 

  • Усещаш ли подкрепа от страна на преподавателите си в НБУ?

Избрах и ежедневно избирам университета заради свободата, която дава. Предлага условия, но ти решаваш дали и доколко да се възползваш от тях, сам носиш отговорност. По-голяма подкрепа от уважение към избора и личното време не ми е нужна. Изключително полезно ми е общуването „през границите“ с доц. д-р Кръстева.

 

  • А от страна на състудентите си?

Определено да, имах късмет да попадна в група с много стойностни и интелигентни хора.

 

  • Само на 26 г. си, а имаш значителни успехи зад гърба си. Мислиш ли, че в България младите хора имат шанс за развитие?

Макар статистиката да е на друго мнение, аз съм положителна по темата. Все по-голямото отваряне на границите предоставя възможности за обучение, обмяна на идеи и опит. Мнозинството от българите обичат родината си и нямат желание окончателно да се установят другаде. Възможността за използване на мобилността не само изнася, но в дългосрочна перспектива внася блага и положителни практики в България. Така че смятам, че в бъдеще младите хора ще имат шанс за развитие в страната ни.

 

  • Виждаш ли се като бъдещ политик и би ли се реализирала в България в такава роля? А другаде по света?

Не бих казала, нито в България, нито другаде.

 

  • Колко високи са целите, които си си поставила занапред?

С треньора ми вярваме, че това е едва началото за нас, тъй като сравнително отскоро сме тандем. Винаги съм мечтала за скокове над 2 метра. Възнамерявам да летя най-високо в сектора.

 

 

Интервюто взе: Аксения Янева

Снимки: личен архив